“Малката Виена – Русе”

И сега е момента в който някои се питат защо това сравнение, първата и най-очевидна прилика е тяхното местоположение. Точно така, и двата града се намират на брега на река Дунав, тази голяма и велика река която прекосява голяма част от Европа.

А друга голяма прилика, освен европейския стил е и точно виенската архитектура. Голяма част от най известните и важни сгради в града са подобни на тези във Виена, както и стилът на повечето къщи който се намират предимно на центъра.

m2pFaN5

  • И точно на там се запътваме и ние. Аз съм от Свищов, на по малко от 100 км от Русе.

Моят приятел реши да ме изненада докато си бях там, и се появи с един негов приятел. След като се разходихме малко из първият освободен български град, ни хрумна че можем да прекараме деня си в Русе. Извикахме една приятелка, напълнихме колата и потеглихме към “малката Виена.”

По път към Русе, много близо дори, има един скален манастир, не знам дали сте чували за него, намира се именно в една скала, и все още е действащ, но за него ще ви разказвам друг път.

Със самото ни пристъпване усетихме величествеността на градът, град изпълнен с история, по чиито улици са минавали дипломати, моряци, християни и мюсюлмани.  Най-различни и цветни култури който са оставили по капка следа от тяхното минало. И най-вече архитектурата, виенската / австрийската архитектура която виждаме почти на всяка крачка.

Настроението е коледно, улиците са украсени  а хората по-усмихнати от обичайното. Разхожда ме се из центъра, минаваме покрай общината, но в този случай сградата е по-точно следа от комунистическото минало време. Масивна и голяма, тежка, със сивите си стени и малки прозорчета, вдъхва уважение.

Главните улици са широки и изпълнени с хора, а на всеки ъгъл има какво да се види, цветни къщи, изоставени или реставрирани, паметници и история. Мисля че точно това е думата която определя този град, История, с главно И.

Някой от сградите който най ни харесаха бяла историческият музей и библиотеката.

Разхождайки се из парка стигнахме почти до Дунава, застанахме на едно баирче където стоеше изправен каменен моряк в чест на българското морячество, и от където имахме привилегирована гледка към залеза.

Там сме само ние, моряка и един по душа млад господин. Точно той почва да ни разказва какви ли не вълшебни истории, понеже се оказа че е бил моряк и е обикалял света.

4oT3b3i

Също така ни разказа че всеки ден се качва там за да гледа залеза, че всеки един  бил различен но еднакво красив. Малко по малко слънцето се скриваше но чудните приказки не свършваха. “- Вижте сега как като легне още малко зад онзи облак, ще оцвети останалите в специален златен цвят.” Прекъсна разказа си бившият моряк и извади фотоапарата си за да заснеме тази палитра от небесни цветове. “- Трябва да фокусирате добре, да прецените светлината и тогава да снимате. Иначе снимате само едно слънце и една река, а фотографията е много повече.” Ни посъветва той. Оказа се че е професионален фотограф, и набързо ни нахвърли няколко ценни съвети.

Точно в този момент реших да извадя моя не професионален фотоапарат и да се опитам да заснема този момент. Ето и резултатът, доста по скромен от неговия.

3xLIfYP

Хареса ми този бивш морят с бомбе и сегашен фотограф, който между другото, можете да откриете във фейсбук за да се насладите на неговото изкуство, под името Севдалин.

Той цял живот е живял в Русе и каза че не го заменя за нищо на света. В този момент се замислих какъв късметлия е всъщност, щом може всеки ден да се радва на тези залези с илюзия и желание, щом се гордее с мястото от където е и обича това което има.

Слънцето почти се скри а гладът почна да ни превзема. Попитахме нашият нов приятел за местенце където можем да хапнем, и той ни заведе може би в най-хубавият ресторант. Дали беше най-хубавият защото бяхме гладни, или защото бяхме увладени от неговите сладки приказки, или защото наистина си беше такъв.

Ресторанта се казва “Чифлика” и е много близо до центъра. Голяма механа с повече от 500 места. Сградата от вън е сива и леко мрачна, но от вътре обстановката е разкошна. Интересен интериор и добро обслужване.

Порциите храна бяха стабилни а и вкусни, а цените приемливи, 4 човека хапнахме 1во, 2о и десерт + едно хубаво вино за около 10 евро на човек.

След като свършихме виното и напълнихме коремите ( а и душите) тръгнахме с усмивка на лице. На улицата имаше виолонист който изпълваше атмосферата с неговата мелодия. Всички стояхме и мълчахме до него наслаждавайки се на момента. Не искахме да си тръгваме, така че решихме да останем и да пием по още едно.

Намерихме едно хубаво барче, “План Б” изпълнено с живот което ни върна в настоящето. Изпихме последната чаша вино и се запътихме обратно към Свищов.

yPxQyWv

 

Anuncios

Responder

Introduce tus datos o haz clic en un icono para iniciar sesión:

Logo de WordPress.com

Estás comentando usando tu cuenta de WordPress.com. Cerrar sesión / Cambiar )

Imagen de Twitter

Estás comentando usando tu cuenta de Twitter. Cerrar sesión / Cambiar )

Foto de Facebook

Estás comentando usando tu cuenta de Facebook. Cerrar sesión / Cambiar )

Google+ photo

Estás comentando usando tu cuenta de Google+. Cerrar sesión / Cambiar )

Conectando a %s