Търново през обектива на Алекс

Днес ще ви запозная с Алекс, човек на света, и никога по-добре казано. Живял е къде ли не, но сърцето му остава в Търново. Днес ще ни разкрие любимите си места и тайните на старата столица. При това имаме честта да се насладим на града през неговия обектив. Надявам се да ви хареса толкова, колкото и на мен. Благодаря ти, Алекс, и нека започнем.

 

DSC_8191

 

1. Разкажи ни кой си, откъде си и къде живееш. 

Аз съм голяма смеска. Роден съм в Силистра, живял съм в Търговище, Търново, Майнц, Вийзбаден. Горе-долу навсякъде еднакво дълго, така че не мога да преценя откъде съм. :Д Сега временно живея във Вийзбаден.

2. Колко време си прекарал в Търново? 
 
В Търново прекарах точно 5 години. Отидох да уча в гимназия и напуснах, след като приключих. Друг е въпросът, че сърцето ми си остана там, и твърдо отказва да си тръгне.
Foto 1a
3. Кои са любимите ти места? 
Думите няма да пресъздадат визуалното усещане, както една снимка. Нали имаше една поговорка, че една картина представлява 1000 думи. Имам няколко любими места за всяко настроение и част от деня. За залез слънце харесвам панорамната тераска на улица “Поборническа” и двора на Ректората. За изгрев слънце – улица “Кольо Гайтанджията”, за хапване предпочитам “Щастливеца”, за пиене с приятели” –  Текила” или “Мелон”, а за кафе – “Прованс”. Трудно е да назова някое конкретно любимо място, това е град с голямо разнообразие на релеф, гледки и светски живот. Като цяло можеш да го усетиш, като постоиш известно време там.
DSC_9652
4. Къде се събираш с приятели?
Събираме се на всички тези места, които споменах. Сядаме в “Текила” вечерно време. Държи го една много сладка двойка, с която сме и добри приятели. Там придобиваш невероятно усещане за уют. Те сами са си го обзавели и не са се съобразили с никой модерен стил в интериорния дизайн. Просто са го направили, както са го усетили. И точно в това е красотата. А да не говорим, че са магьосници в питиетата. Удоволствие и преживяване е само да ги гледаш как ти правят коктейл.
5. Къде се откъсваш от всичко?
Обожавам квартал “Варуша”. Той е реално и старият град в Търново, където обичайно се разхождам сам. В този квартал нямаш усещането, че си в град, а още повече в 21-ви век. Там времето е спряло 19-и век. Животът тече с някакви други нетипично бавни темпове, за разлика от съседни квартали. Будистите ходят високо в Хималаите, за да се откъснат от суетата на светския живот. Аз ходя във Варуша. А дори не излизам от града. Има една импровизирана панорамна тераса на върха на хълма. Тя се намира в близост до гората и се разкрива гледка към града и планините в далечината. Шумът от града е просто лек шепот. Чуват се само птичките от гората или децата от близките площадки. Там мога да стоя с часове без да ми омръзне. От време на време камбаните на двете църкви оглушават тишината.
DSC_9045
DSC_3736
6. Кое място е задължителна спирка?
Зависи какво искаш да видиш или да опиташ. Търново може да ти предложи всичко. Колкото и да си видял, където и да си ходил, винаги има какво ново да видиш там. Може би “Шекерджийницата” на Самоводската чаршия е едно от местенцата, където могат да ти разбият представите за това как се правят сладки.
DSC_6362
7. Нещо интересно в околностите? 
О, да. То това е чарът на Търново – околностите. Хълмист регион, пълен с история и култура, много манастири, гори, водопади, екопътеки, курортни селища, конни бази. Аз лично харесвам екопътеката до Преображенския манастир. Намира се в непосредствена близост до скалите, на около 5 километра от града. По пътя има един стръмен водопад в гориста местност, където е сборно място за по бира и скара. Само че се стига пеша или с колело. От другата страна е манастирът “Света Троица”.

Фло, мога цял ден да ти говоря за Търново, колко е красив, колко са интересни пролетта, лятото, есента, като пожълтеят листата и като паднат мъглите, или зимата, когато падне снега. Мога да ти говоря къде трябва да се отиде, но за град като Търново думите са напълно излишни, защото те не могат да заменят емоцията от времето, прекарано там. Не могат да заменят това, което ще видят очите ти. Единственото условие е да отидеш и да постоиш повечко време там, за да го опознаеш в различните му състояния и да усетиш синергията на мястото. Дори тогава няма да си опитал всичко, но ще ти е напълно достатъчно, за да искаш да останеш.

DSC_0050

DSC_0063

DSC_0384 (2)

DSC_0561

DSC_0563

DSC_0884

DSC_0908

DSC_1190

DSC_2952

DSC_5721

DSC_6337

DSC_6349

DSC_7764

DSC_8230

DSCF8275

 

Anuncios

Responder

Introduce tus datos o haz clic en un icono para iniciar sesión:

Logo de WordPress.com

Estás comentando usando tu cuenta de WordPress.com. Cerrar sesión / Cambiar )

Imagen de Twitter

Estás comentando usando tu cuenta de Twitter. Cerrar sesión / Cambiar )

Foto de Facebook

Estás comentando usando tu cuenta de Facebook. Cerrar sesión / Cambiar )

Google+ photo

Estás comentando usando tu cuenta de Google+. Cerrar sesión / Cambiar )

Conectando a %s