Провадия

Днес нашият местен екскурзовод ще е креативната Виктория. Тя ще ни разходи из малките и големи улички на нейният град, Провадия. Ще ни върне в миналото и ще сподели страхотни истории, които ще ни пренесат в друг свят. Заповядай с нас. 🙂

Разходка из най-древния град в Европа – Провадия 

От доста време не ме е „удряла“ музата за писане …На хора, за които писането е „просто нещо лесно и странично“, ще им се стори смешно това, но ..наистина: за да пишеш, трябва да имаш добър душевен баланс.

В последните дни с Флори точно това си говорим – как ни липсва вдъхновението  и писането просто не се получава.

Аз обаче ще ви разкажа за един друг процес – това усещане, което малко по малко се заражда и ни подксазва, че скоро ще се случи. То. Писането.

Тази събота за мен е такава. След дни на „ суша“  или пък малки капчици дъжд със статии, „изтискани“ през пръстите, днес съм се развихрлила.

И точно днес, на 2.500 км далеч от дома, далеч от България; днес, когато всичко трябва да изглежда добре тук, в Барселона, защото ще се случват някакви хубави неща;  този ден моята душа сякаш прелетя тези километри, а може би някак и открих Машината на времето, защото се намирам в Провадия – мястото, за което в последните години учените пишат все повече, смятайки го за най-древния град в Европа. Онова градче, което е само на около 40 км от Варна – морската столица на България. И докато съм там, държа да ви кажа, че съм на около 7-8 годинки.

Каня ви на разходка. Из Провадия. Моята Провадия – такава, каквато я помня (е, ще позволя и на 25-годишната Виктория да ви разкаже някои интересни факти за градчето, но все пак мисля, че малката Вики ще се справи по-добре от мен в това да покаже града на моите родители).

Пристигаме в града от посока Айтос. В микробуса баща ми, виден меломан, най-вероятно пуснал вечното парче на Тангра – Нашият град,  леко намалява скоростта и за пореден път ми разказва една история за лозето на дядо ми. История, случила се преди повече от 30 години.

След още един завой, се показва заводът  за олио. А знам, че някъде зад гърба ми, извън града, остават солниците – гордост на провадийци . Някак инстинктивно усещам, че има нещо много важно в тези солници, за да може по-късно 25-годишното ми Аз да се намеси и да каже, че всъщност Солницата се води като едно от Чудесата на България и е на над повече от  6500години. Благодарения на солта, която навремето е играла ролята на пари, възниква и праисторическото селище.   Дори Оксфорд са се заели да изследват солниците в Провадия, така че…не е шега работата ☺

След като виждаме завода за олио, у мен се наддига радостно усещане. Не знам дали принадлежа към този град или към Самоков, но пък знам, че след малко ще видя баба и дядо, както и че през последвалите дни  ще ходя на гости с мама и с тате, хората ще ми се радват ..и, абе, ще съм специална, понеже съм гостенчето от софийско ☺ .

Усещам мириса на чемшир, докато отваряме врата на бабиния дом, и докато се усетя – ето ги и тях  -баба и дядо, които идват да ни посрещнат. Влизам в къщата и ми мирише на друго време, на друга епоха. Вярвате или не, колкото и пъти да съм влизала в този дом (преди баба и дядо да починат) , независимо дали съм била на 7, 13, 17 или 20 години, винаги съм имала усещането, че тази къща съществува някъде през 70-те години на миналия век.

И реално, говорейки ви за Провадия, усещането, което винаги ми е давал този град е, че е спрял. Но много позитивно спрял.  Хората там винаги са били по-чисти за мен, по-истински – отварят вратите на домовете си и предлагат да споделят с теб трапезата си, дори и тя да е оскъдна. В днешно време е трудно да намериш такава човещина, а аз я намирах там като малка.

На къщата на баба и на дядо, на една от стените, е отбелязана височината, която водата е достигнала по време на едно от двете големи наводнения, съответно през 1979  и 1980г. Лудата Провадийска река така се е разбесняла, че водите достигнали до към 1 метър  по дворовете на къщите, които са до реката.

Спомням си сега и разходките, които предприемахме с моя дядо до центъра на града – той, с една ръка бутащ колелото, а с друга – държащ мен, пазещ ме. И щастлив.

Минавахме покрай църквата, която на мен, без архитектурни познания нито на 8 години, нито на 25, ми прилича на църква от руски стил.  Друг свят за съвремието ми, както казах.

Пак там, някъде на центъра, се вижда и джамията.

Междувременно ще намерите и Музеят на Провадия – където може да се запознаете повече с историята на града, както и ще разберете повече за историческите обекти – Солницата, Равненски манастир, Скалните манастири и Крепостта Овеч.

Говорейки за Крепостта Овеч … сещам  се, че я изкачих ,когато бях на 5г. – помня, че носех едно хубаво костюмче (и не мога да разбера, мамо, как можа да ме пуснеш из храсталаците с  тази хубава блузка 😀 ).

Provadiya

Eто и малко повече информация обаче и за самата крепост:

Провадийската крепост е построена на величественото плато източно от града, познато под името Калето. Тя се използва от средата на ІІІ до края на ХVІІ век, с прекъсване от първите десетилетия на VІІ до Х век. Византийците я назовават Проват, българите – Овеч, а турците – Таш хисар (каменна крепост). Уникалните природни дадености я правят трудно превземаема. (muzei-provadia.com).

Крепостта е населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи, турци. Свързват името й с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) (1444 г.).

Крепостта има три входа. Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. Той е удобен за посетители със собствен превоз.

Западният вход е достъпен откъм града посредством оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала.

Главен за крепостта е северният вход. Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва твърдината със съседното плато Табиите.

Най-силният период на Овеч е през ХІІ–ХІV в., когато крепостта е военен, религиозен, икономически и административен център на региона.

При посещение на крепостта в каменното укрепление могат да бъдат разгледани още говорещият кладенец, дълбок 79 м, митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки. (bulgariantravel.org)

Провадия е усещане, преди всичко.  Едно място, което за мнозина, означава Началото на днешната цивилизация такава, каквато я познаваме. Място, обградено от златни поля и земи – благодарение на които хората са успявали да се препитават.

Ще завърша моята разходка из миналото и настоящето, разказвайки ви една легенда. Легендата за девойката Провадия (легендата, така, както са ми я предали членове на моето семейство).

Имало едно време, преди много, много години, една девойка.  Тя била изключително красива и в нея се влюбили двама братя, които живеели на две плата, разделени от една котловина (бел.авт. двете плата всъщност са Провадийското и Добринското, а котловината е Провадийската котловина). Говори се, че на мястото на град Провадия, където е днешната котловина, преди е имало море. И тъй като и двамата братя искали да бъдат с красивата девойка, я съпровождали от едното плато до другото плато. Когато на единия му станело мъчно за девойката, подвкивал : Проводи ми я, Проводи я. И така. Провадия.

Ето от къде идва и името на този магичен за мен град. Малък, свит, вероятно повече съществуващ вече само в спомените ми и все пак – много по-истински от милион неща в живота ми.

Струва си да се разходите из него, може би също ще попътувате с машината на времето както мен …

За още такива страхотни разкази посетете блога на Вики тук.

или я потърсете в twitter с името @VictoriaGeorgie

Благодаря ти за страхотният разказ. 🙂

Anuncios

Responder

Introduce tus datos o haz clic en un icono para iniciar sesión:

Logo de WordPress.com

Estás comentando usando tu cuenta de WordPress.com. Cerrar sesión / Cambiar )

Imagen de Twitter

Estás comentando usando tu cuenta de Twitter. Cerrar sesión / Cambiar )

Foto de Facebook

Estás comentando usando tu cuenta de Facebook. Cerrar sesión / Cambiar )

Google+ photo

Estás comentando usando tu cuenta de Google+. Cerrar sesión / Cambiar )

Conectando a %s